скачай, викай чик-чирик
Подкана или заповед към някого да се подчини и да извърши нещо невъзможно, абсурдно, крайно малоумно или комично, с което да се унижи или изложи пред останалите (да се направи на врабче в случая). Обикновено се използва между момчета. Разбира се, тук приемаме, че никое уважаващо себе си момче не би се навило да изпълни такава „заповед“. Този израз има за цел да упражни психически тормоз, преди да дойде физическия. Изразът е вече остарял и беше популярен през 80-те и 90-те.
Синонимни изрази: Бегом до хоризонта и обратно! Върви да мериш обиколката на двора с кибритени клечки!
‒ Митак, кажи му на тоя запъртък да донесе топката.
‒ Ей, малък! Иди земи топката от улицата!
‒ Иди ти си я вземи, 'е, да не играя аз тука?!
‒ Ауе ей, топката да се донесе веднага, разбра ли 'е!
‒ К'ъв си ти, че ше ми ка'еш?
[Митакът отива до малкия.]
‒ Ти на тежък ли ше ми се пра'иш бе?! Скачай, викай „чик-чирик“, бе, запъртък!
[Малкият се чуди какво да прави.]
‒ Скачай, викай „чик-чирик“, бе!
[Междувременно един чичка от улицата подава топката на Митака. През това време малкият му се изплъзва.]
‒ Ей, Митак, подай ми да си бия корнера!
[Играта продължава.]